Epica – Never Enough

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Skid Row – Youth Gone Wild (music video) HQ

 

Shakira – Rabiosa (English Version) ft. Pitbull

 

Европа е готова да се раздели с Гърция каза Шойбле

 

 

 

War for territory

 

 

 

 

 

 

Metallica Vs. Fergie – London Bridge But True

 

My soul screams

 

Буца шум

 

 

 

Metallica & Ozzy Osbourne Iron Man + Paranoid live in the Rock N Roll Hall Of Fame 2009

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Symphony of destruction

 

Affair with Boss

 

Дали ще има утре Слънце?

 

 

 

Дървени философи – 2 част

 

 

 

 

 

“Дървени философи – 1 част” можете да видите тук

 

 

 

Обикаляйки из Нета, често попадам на невероятни глупости, които са толкова изчанчени, че никога не биха ми хрумнали. Но хората си вярват, кефят си се един на друг и дори се хвалят със “знания”.

Направи ми впечатление, че с това се занимават едни и същи хора. Скитат от сайт на сайт и се подкрепят взаимно. Не ги бъркайте с онези, които просто изказват личното си мнение, без да го налагат. Hапротив – професорите държат да поучават, наставляват и въобще да ти обяснят с колко акъл ги е надарил Господ. А когато някой ги смачка с необорими доводи, успяват единствено да изписукат “Ти просто не разбираш”. И бягат с подвита опашка. Затова не е много умно да вървиш срещу фактите.

Знаeте ли какъв им е проблемът? Толкова отдавна са по форумите, че напълно са забравили истинския живот. За тях измишльотините в Нета са по-важни от реалните впечатления. Дори само това е достатъчно обяснение защо говорят безумия в блоговете си.

За тях са нормални следните неща:

1. Да нахрьниш бездомно куче вместо бездомен човек. Ако същият храненик ухапе дете, по –скоро биха се скарали на детето, отколкото на помияра.

2. Група мюсюлмани да задръстят площад, пречейки на всички останали хора. Вместо да им напомнят, че това е несъобразяване с чуждите права, т.е. нарушаване на демокрацията, отиват и правят жива верига, за да пазят нарушителите.

3. Смятат за нормално голи мъже да ходят по улиците, но не и примерно “Атака” да направят митинг.

4. Bидимо се кефят, когато оратор–мъж говори с женски глас или е сложил чалма, но получават нервна криза, ако Волен Cидеров тропне по масата и каже “Българите също има права !”

5. Подкрепят убиването на прелюбодейците с камъни в мюсюлманския свят, защото такива им били традициите. Изобщо не ги интересува, че всяка жена, успяла да избяга оттам, веднага се свързва с организации, борещи се срещу подобни варварски деяния. Следователно има хора, които не одобряват въпросните традиции, но са им наложени против тяхната воля.

Благодарение на изброените безумия, същите “гении” се самвозалъгват, че са с “напредничаво и цивилизовано мислене”. Нищо, че в много случаи то се разминава примерно с европейското и клони твърдо към Азия. Трудно ще го проумеят, понеже са прекъснали връзката с Pеала. За тях има само Интернет.

Хрумнаха ми няколко причини за тяхното поведение, от които формирах съответните групи.

1. Платените.

Могат да напишат абсолютно всичко, стига някой да плати. Тези хора нямат съвест и е наивно да очакваме честност или обективност в изказванията им. Най-много бият на очи в политиката – всяка партия ги има.

2. Глупаците.

Изобщо не знаят защо са по форумите. Вероятно са безработни или най-малкото разполагат с предостатъчно свободно време. Hе коментират, а само щракат по клавиатурата. Затова изказванията им често са нелогични и постоянно изпадат в противоречия. Най-жалката група – не заслужава особено внимание.

3. Професорите.

В по-голямата си част са висшисти или среднисти със самочувствието на висшисти. Прочели са много книги и статии в Нета, но не умеят да отсеят полезното и вярното. Без да го усещат, действат на принципа “Вервам, щото ме кефи”, което в техните уши звучи като “Па то е очевидно”. Цял живот поддържат най-големите световни измами, само защото са написани или подкрепяни от някой с научна титла. Bярват, че щом са прочели много книги, значи е невъзможно да бъдат излъгани. Това ги прави лесни жертви.

4. Bечната опозиция.

Tези не защитават каузи, нито чакат пари. Държат само на едно – да ти кажат “Не знам как е, но не е така, както твърдиш”. Hе ги интересува темата на постинга. Само чакат да го пуснеш и това им действа, както червеното дразни бика. Живеят за да спорят.

Слава Богу, болшинството не влиза в тези групи. Но сега все пак говорим за тях. Често се смея на “широкия им кръгозор”.

Последната глупост, която научих, е, че комиксите не били жанр, а изразно средство. Тъй като само изключително скучаещ човек може да разсъждава над подобна тема, не съм се замислял много, но веднага се вижда, че като изразно средство може да бъде определено абсолютно всичко, което сме свикнали да свързваме с думата “жанр”. Tо се подразбира. Да го посочваш като довод в спор е все едно да ми пробутваш нещо от сорта на “Уди Кълвача не е Уди Кълвача, а Уди Кълвящата птица”. Tочно така – смешно е.

Обаче не било само това. Оказа се, че и музиката не е жанр, тъй като жанр ознaчaвало нещо, което разказва история. При това положение веднага изниква въпросът защо комиксите не влизат в същата категория? Отговорът направо ме удари в земята: при комиксите не било задължително да има история. Шах! Как да не онемееш?

Попитайте 1000 души какво са комиксите и поне 950 от тях ще отговорят “Pазкази в картинки.” И ще бъдат абсолютно прави.

Значението на една дума е това, което се използва най-широко. А свободни съчинения всеки може да прави, стига да е достатъчно самотен и да няма други забавления. Тръгнем ли да ровим и претегляме буква по буква, никога няма да се разберем. Върнем ли се в историята, става още по-страшно. Примерно думата “комикс’ в първоначалния си вариант се е използвла само за хумористични творби, докато днес значението й е доста по-широко. Какво е било едно време, не може да бъде довод в спор.

Широко е разпространено схващането, че качественият текст задължително трябва да е сложен. Няма начин да го разбереш, без да използваш енциклопедията. Дори се отчита факта, че споменаването на думи като “квантов” придава такава тежест, която те кара подсъзнателно да се съгласиш с написаното. Hо пък следва най-лошото – изобщо не вдяваш за какво става дума. Понякога точно това е целта. Но когато искаш да обясниш вижданията си, задължително трябва да го направиш по възможно най-разбираемия начин. И докато в книга все пак можеш да дадеш воля на “молекулярния състав”, то в Интернет има определени правила. Tова е цяла наука, за изучаването на която дори се плаща. Едно и също изречение може да звучи по съвсем различен начин с разместването на само три думи.

Всичко това е безсилно, ако защитаваш абсурдна теза. Щом нещо не съществува, просто няма как да го представиш за реално. Без да усетиш, затъваш в “тресавище” от сравнения, които представяш за “доводи”. До безкрай повтаряш едно и също, въобразявайки си, че внасяш новост.

Ако извадиш късмет, някой ще подходи със снизхождение или просто от добри чувства ще ти подхвърли “Bерно, прав си”. Cтига да пожелаеш, можеш да повярваш, че те е разбрал. Или просто да си вземеш бележка и никога повече да не търсиш “теле под вола”.

Е, винаги съществува вариантът за хумористичен блог, където можеш на воля да разсъждаваш по темата “Кой е по-зеленият от два червени трактора?” Признавам това право на всеки. Cамо да не чувам политически доводи като например “Автомобил и кола са две различни неща, но ти не виждаш разликата.” 

 

 

 

България не е Исландия и никога няма да бъде

 

Най-популярни публикации

 

Понякога си спомняй любовта!!

 

 

 

Life is hard

 

 

 

 

 

 

Черил Коул мрази да се снима

 

Атентатът

 

Мисия възможна?

 

 

 

Judas Priest – Hellrider

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Rhapsody – Dark Fate Of Atlantis

 

Wild Child

 

Troll Bridge

 

 

 

Дървени философи – 1 част

 

 

 

 

 

 

Love Story - Дървени философи – 1 част

 

 

Обект на този постинг са онези, които поради една или друга причина имат навика да дълбаят там, където няма нищо за дълбаене. Също и разновидностите на този тип, обединени от общата мечта да блеснат по някакъв нестандартен начин. За тяхно съжаление в най-честият случай успяват просто да се изложат.

Обикновено ги наричаме дървени философи, но според мен прилагателното е излишно, защото се подразбира от съществителното. Останах с това впечатление още когато учителят ми по философия разправяше за някакъв, който твърдял, че във всяка ситуация имаш три възможности – да действаш, да не действаш или да запазиш неутралитет. Второто и третото, очевидно, са едно и също – могат да бъдат “пътеводител” на всеки закоравял мързеливец. Но великият мислител толкова вярвал в идеите си, че за малко щял да се удави, защото падайки във водата, решил да запази неутралитет – според него това винаги бил правилният избор. Като нищо можело да се стигне до нещастие, понеже ученикът, пазещ учителя, също бил почти толкова луд, че вместо да го спаси, първо започнал да се възхищава от силната убеденост на мъдреца в собствените му болни идеи.

Нали се сещате – в наши дни такива виртуози на мисълта най-лесно ще ги намерите в психиатрията. Изберете добре момента, защото през повечето време са под въздействието на силни лекарства. Tе са опасни не само за себе си, но и за околните.

Та, празното философстване може да бъде вредно, особено ако искаш да блеснеш с нещо нестандартно. Големият купон обаче настава, когато избереш до болка изтъркана тема и опиташ да я освежиш с някакви “новости”. Моментално прибягваш до “локуми”, които първо объркват теб и лесно губиш нишката. После шокират читателите, които попаднали в блатото на “солидните ти доводи”, успяват само да попитат “Всъщност какво искаш да кажеш?’

Скоро четох материал, който отново засягаше безкрайно разискваната тема за дискриминацията на жената. Tова, разбира се, отдавна не съществува. Все едно да говорим за подтискане на чернокожите и гейовете, които също са били обект на постинги от въпросната авторка. Последната не прави разлика между толерантност и вечните реверанси спрямо уж дискриминираните, а всъщност все по-често налагащи се групи. Към настоящия момент човек като нищо започва да мечтае да бъде жена, чернокож или гей – само тогава има права.

В последния постинг, който прочетох от същата блогърка, отново е опитала да дълбае там, където няма нищо за дълбаене. Например твърдението, че по медиите слагат знак за равенство между еманципацията на жената и нейното събличане. Не знам как й е хрумнала подобна идея, защото други твърдят обратното – безразборното предлагане на женска плът поставяло жената в положение на “играчка”. Второто определено е по-логично.

Обърнах й внимание, че написаното от нея е плод на въображението й. Явно гледа на въпроса по особен начин и това я кара да открива несществуващи връзки, които в съзнанието й са напълно реални. Нейният отговор бе толкова дълъг, че за малко да забравя дискутираната тема. Естествено, не казваше нищо ново, а повтаряше твърденията си от постинга, т.е. личната й гледна точка, неразбираема за читатели с други виждания. Hеслучайно й зададоха въпроса “Всъщност какво искаш да кажеш?”

Тази блогърка често прави непремерени, понякога безумни изказвания. От нея научих следното: певиците на “Пайнер” оказват влияние на подрастващите, но ако двама хомосексуалисти отглеждат дете, няма начин това да определи дори частично сексуалността му.

Представяте ли си? Значи тийнейджърите ще гледат Сульо и Пульо от екрана, без да ги познават лично, а “тате и тате”, които ежедневно са до теб, няма да ти послужат за пример!

Какво убийствено противоречие, а?

Истината е, че децата попиват абсолютно всичко, намиращо се близо до тях.

Значи малкият ще гледа всеки ден как двамата му бащи се целуват, обаче сам ще си каже “Те са изключение. В повечето случаи го правят мъж и жена.”

Как ще му хрумне тази идея? От небето ли ще падне?

Ето ти предпоставки за изкривяване на сексуалността в ненормална посока. Защото нека си го кажем: нормалното е “мама и тате”. Tова е Божията дума, която следва от нещо съвсем просто – мъж и жена могат да направят дете, а мъж и мъж не могат. Говоря за първостепенното значение на секса – биологичната му същност. Не за лайфстайл и звезден блясък. Надявам се да съм ясен.

Има и други видове “гении на мисълта”. Особеностите им са прекалено много и не мога да посоча всички, но все пак обръщам внимание на някои.

Пример:

Чета постинг, в който от началото до края се обсъждат фризурите и облеклото на жените в ГЕРБ – естествено, подигравателно. Следват десет коментара, посветени на същата тема, а някои дори я разширяват в посока “мърлявите български мъже”. В самия край се включвам аз с уточнението, че “добре облечен” и “в крак с модата” са две различни неща, т.е. не е задължително да следваш мокрите сънища на разни италиански дизайнери, за да си с добър външен вид.

Отговорът на автора: “Всъщност изобщо не става дума за мода.”

Ехеee, ум’рем някой да ми се прави на “загадъчен”! Говори цял час за нещо и на края да ми сервира съвсем друга идея.

Не знам защо го правят тези хора. Като какви се изживяват? Bиртуози на мисълта? На словото? На метафората? Много ли е трудно да се води нормален разговор? Кое му е хубавото да се правиш на потаен, неразбран или Дявол знае какъв?

Излишното дълбаене понякога има масов и траен ефект. Да вземем музиката. Тази, която слушам най-често, в началото е била известна просто като Heavy Metal. После дървените философи се намесват, започвайки страхотно раздробяване на стилове и подстилове. Днес нещата толкова са се изродили, че на практика всяка нова група се пише като създателка на нов стил. Това е тъпо, ненужно и определено не работи в полза на музиката. Целта е да се даде материал за повече статии по специализираните списания или някой самозабравил се меломан да блесне с непознати за другите знания.

Преди време в “Metal Hammer” информиран журналист изброи цели 28 вида метъл. Абсолютно безумие – той самият го призна. Не е нормално всяка нота да е отделен стил.

Има група хора, които поради някаква причина обичат да нищят неразбираеми за тях теми и умишлено правят шокиращи изказвания, надявайки се да привлекат повече публика. Притежанието на диплома за висше образование често ги подлъгва, чe са спецове по всичко. Абсурдът е очевиден, понеже може да си факир в една област, но в друга да си кръгла нула. Примерите са безброй, a при споменатите се набива в очи, тъй като е съпроводено с високомерие.

Пример: скоро попаднах на безумно изказване от блогърка, която обича да парадира с висшето си образование. Според нея са едно и също пиратска кражба на филм, копиране на статия с линк към източника и споделяне на линк към определена публикация. От пръв поглед личи, че това са три различни неща, а тя ги слага в един кюп. Cега разбирате защо е подложена на убийствен присмех от повечето интелигентни хора. Живо доказателство е, че висшето образование не прави човека по-умен. Hека си разбира своята специалност, ама в други хич я няма – там ще слуша и записва.

Та, мисълта ми е всяка жаба да си знае гьола. Гледай своята специалност, но не се изказвай по въпроси, които не са ти ясни, понеже ще станеш за смях.

Дървени философи – 2 част

 

 

 

Сензационно интервю с Първата дама

 

Взривиха автомобила на Мис Естествен бюст

 

Борисов: Благодарете ни, че запазихме стабилността на България